"Животът е кратък - изкуството вечно."


Правата върху всички публикувани тук снимки принадлежат на МЕРИТУМ. Сваляне и размножаване само с наше писмено разрешение:)   
   
   
   
 
   
   
   
 
   
   
   
   
   
   
Музей "Щедел", Франкфурт на Майн   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
Музей "Щедел", Франкфурт на Майн   
   
   
   
   
   


   
   
   
   
   


   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
Брой на изложбите в различни немски градове в периода 1901-1914 г., когато се гради името и влиянието на Ван Гог в Германия  
   
 
   
   
   
   
   
Корицата на каталога от изложбата в Дрезден 1908 г.  
   
 
   
   
   
   
   
Корица на каталога от голямата изложба в Кьолн 1912 г.  
   
 
   
   
   
   
   
   
   
За 10 години Винсент Ван Гог рисува около 900 картини в различни стилове. Отначало твори реалистично, ползвайки палитра с цветовете на земята. От 1886 г. в Париж опознава най-различни авангардни течения. Палитрата му става по-светла.

Влиянията върху творчеството му са многостранни и дори противоречащи си. От живопистта на импресионистите и поантилистите, през японското изкуство, до марсилския художник Адолф Монтичели, който в платната нанася с четката боята дебелопластово. Повлиян е и от плоскостната композиция на Пол Гоген.

Ван Гог се колебае между това дали живопистта му да бъде плоска и подчинена на формата или по-живо структурирана и динамична. Между тези две алтернативи развива собствения си стил, като експериментира на моменти паралелно и в двете посоки. Чете с голям интерес публикации по теория на цветовете, които го вдъхновяват да използва комплементарни цветове. В картините си на първичните цветове червено, жълто и синьо противопоставя смесените зелено, виолетово и оранжево. Възникващите по този начин контрасти усилват въздействието на цветовете и провокират емоции. Влиянието на Ван Гог върху немските художници е също толкова многообразно, колкото оказаното върху самия него.
 
   
   
   
   
   

 

 

 
   
   
   
   
   
Ван Гог рисува много портрети. В този автопортрет прилага теории на цветовете, характерни за неоимпресионизма. Фонът е поантилистично изграден. Състои се от точици. Лицето е рисувано с внимателно нанесени по-дълги щрихи на четката.  
   
   
 
   
   
   
   
   
   
 
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
 
   
Без помощта, която през целия си живот получава от по-малкият си брат Тео, творчеството на Винсент Ван Гог е щало да бъде невъзможно. Тео е търговец на изкуство в Париж. Всеки месец изпраща на Винсент пари и материали за рисуване. Като отплата получава по-голямата част от картините му. Въпреки безупречната си репутация и добри връзки Тео не успява да наложи изкуството на брат си на парижкия пазар. С изключение на няколко случайни продажби интерес липсва. Тео умира на 33 г. от сифилис, само 6 месеца след Винсент.  Малко преди смъртта си успява да организира в своя апартамент възпоменателна изложба, показваща творчеството на брат му. Именно тя поставя началото на цяла поредица от изложби през следващите години.  
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
 
   
"Сега работя по портет на д-р Гаше. Лицето му има тъжното изражение на нашето време." (от писмо до Гоген)   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
 
   
Едва ли има по-митичен художник от Ван Гог. До ден днешен филми, книги и изложби го представят като неразбрания гениален творец, живеещ на границата на лудостта. Всъщност легендата е далеч от истината. Възниква около 1900 г. - най-вече в Германия. Голям принос имат книгите, които пише търговецът на изкуство Юлиус Майер-Грефе. Той е и критик. Ползва текстове, публикувани приживе или малко след смъртта на Ван Гог във Франкция. За пръв път Майер-Грефе споменава художника в своя статия от 1898 г. През 1904 г. му отделя цяла глава в публикацията си "История на модерното изкуство". Няколко години по-късно пише бографичния роман "Винсент", който, след няколко издания е преименуван "Роман за търсача на Бог". В смесица от факти и фикция Майер-Грефе стилизира Ван Гог като гения-мъченик, като апостол на изкуството, който се жертва по примера на Христос. От тази легенда цените за творби на Ван Гог рязко се повишават. Майер-Грефе извлича от това голяма полза. Книгите му стават хит. Добре печели и от експертни оценки.        
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
"Виждайки, че напоследък за работни скици на Ван Гог безсрамно се заплащат 30-40.000 марки, трябва да се каже, че немският народ не бива да приема трайно общия огромен скок в цените на френските картини." Карл Винен (немски художник), 1911 г.  
   
   
   
   
   
Когато цените за платна на Ван Гог скачат, се появяват фалшификати. Ето два примера.  
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
Под влияние на Гоген и японското изкуство известно време Ван Гон рисува в стил клоазонизъм  
   
   
Гоген  
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
 
 
   
   
   
   
   
Клоазонизмът на Ван Гог повлиява немската живопис  
   
   
   
   
   
   
   
   
 
 
   
   
   
   
   
 
   
   
   
   
   
   
 
 
   
   
   
   
   
 
 
   
   
   
   
   
 
 
   
   
   
   
   
 
 
   
   
   
   
   
 
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
Пулсиращи цветни щрихи - запазената марка на Ван Гог   
   
   
   
   
   
   
   
   
Немски художници интерпретират в творчеството си пулсиращите щрихи на Ван Гог   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
Ван Гог променя техниката за изобразяване на слънцето   
   
   
   
   
   
   
   
   
Немски живописци започват да рисуват вангогови слънца